22 септември – Ден на независимостта

Здравейте, драги читатели!

Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. На тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

На 22 септември със специален манифест във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за независимо царство. Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор от 1878 г.

Въпреки че празникът се чества в различни краища на страната, център на отбелязването му е във Велико Търново – от 09:00 часа в двора на църквата „Свети 40 мъченици“ ще бъде отслужен водосвет на бойното знаме на Националния военен университет „Васил Левски” и на знамената на държавни институции. От 10:30 часа в Архитектурно-музеен резерват „Царевец” ще започне военният ритуал по издигане на националното знаме на Република България..

Вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в честванията във Велико Търново. На крепостта „Царевец“ от 10:40 часа тя ще отправи приветствие по случай празника. Вицепрезидентът ще се включи в празничното шествие до паметника „Майка България“.

Служебният премиер Гълъб Донев също ще посети Велико Търново днес. В 19:30 часа премиерът ще участва в тържествената заря-проверка, където ще поздрави представителните роти и ще поизнесе приветствено слово по случай официалния празник. 

В столицата тържествено честване на 114-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България ще се състои пред паметника на Независимостта на пл. „Княз Александър I“. В програмата ще участват Гвардейският представителен духов оркестър, Софийският духов оркестър и смесеният хор „Св. София“ с ръководител Валентин Бобевски. Водеща ще бъде актрисата Силвия Лулчева. Честването е част от Календара на културните събития на Столичната община. 

– Danis 126 –

17 септември – Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов/Денят на София

Здравейте, драги читатели!

На този ден се почита паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София, които загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по времето на римския император Адриан. Благочестивата християнка на име София живяла в края на I и началото на II век в Рим.

Тя напълно оправдавала името си, което означава „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела. Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. 

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Тогавашният император Адриан заповядал да ги заведат при него. Когато майката с трите си дъщери се явяват, всички присъстващи са изумени от спокойствието им. След като разбрал, че изповядват християнската вяра, император Андриан се опитал да ги склони да отстъпят от нея, но те отказали.

Едно след друго момичетата (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) били подложени на жестоки мъчения. Те останали непреклонни и с радост посрещнали своя мъченически край. Майката била принудена да гледа изтезанията и страданията на децата си.

Императорът й разрешил да вземе телата им и да ги погребе извън града. Три дни тя се молила на гроба на дъщерите си и накрая предала душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов са в Елзас, Франция.

На този ден именици са София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни.

– Danis 126 –

14 септември – Кръстовден

Здравейте, драги читатели!

Православната църква почита църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден. Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
  У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, за да се помолят за здраве.

В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, защото в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората дори вярвали, че празникът, който по стар стил се отбелязвал на 27 септември, поставя началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват). От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.

– Danis 126 –

HAVASI с концерт в София

Здравейте, драги читатели!

Унгарският пианист HAVASI наскоро обяви дата за поредния си концерт у нас – разбира се, всичко това е благодарение на огромния интерес, който публиката проявява към неговата музика. Ако искате да се запознаете повече с неговия житейски път, натиснете този линк за биографията му.

Световноизвестният артист е познат в България отпреди три години, когато запозна родната ни сцена със своя български дебют. Тази есен музикантът пристига у нас с новото си пищно и визуално HAVASI Symphonic Concert Show.

Той е един от малкото съвременни композитори с харизмата на рок звезда, който може да напълни огромни стадиони като Винер Щатхале, Мерцедес-Бенц Арена в Берлин, Таурон Арена в Краков и Уембли в Лондон.

Вторият му концет HAVASI Symphonic Concert Show в София е от 16:30 ч. на 12 ноември 2022 г. в зала 1 на НДК. Билети можете да си закупите от тук чрез сайта на Ивентим.

– Danis 126 –

Честит ден на Съединението!

Здравейте, драги читатели!

Съединението е обявено за официален празник с Решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя.

През 1880 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети „Съединение“. През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който отчитайки реалностите, взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър I.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), майор Данаил Николаев и др. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски. На 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).

– Danis 126 –

Българският фолклор – от Стара Загора до Токио

Здравейте, драги читатели!

Двама японци от трупата на Старозагорската опера представиха концерт с български народни песни в Токио. Оркестърът е съставен от техни сънародници, които разучават за дни нашите ритми. Каква е историята им?

Двамата усядат в Стара Загора преди 2 години, преди началото на пандемията, точно след като сключват брак. Преди три години мъжът печели конкурс, а сега всяка седмица двамата изнасят представления по различни програми. Вече 6 години изнасят концети в Токио, като този път са решили да пробват да свирят с антични инструменти. Според тях двамата са изкарали огромен късмет с попадането си в България – страна, в която има висока култура за музика и танци.

Споделят, че им харесва българската култура, а също и кухнята ни. Определят българите като приятни и мили хора. В очакване са на първото си дете и смятат да го отгледат у нас.

– Danis 126 –