На 4 август се провежда първото заседание на Националното учредително събрание на Франция. Държавната институция е създадена на 9 юли 1789 г., след преименуването на Националното събрание, по време на Великата френска революция (1789-1794).
В средата на юли с. г. събранието включва общо 1177 депутати, а за цялото му съществуване право на участие получават общо 1315 души, от които 330 духовници, 322 благородници и 663 от третото съсловие. В периода от 4 до 11 август 1789 събранието приема 18 декрета, касаещи отмяната на феодализма. Те премахват всички форми на крепостничество, всички монополи върху лова и всички сеньориални пълномощия. Всички останали задължения могат да бъдат откупени, но дотогава трябва да продължат да се плащат. Решено е да се премахнат и всички данъчни привилегии, както и освобождаването от плащане на данъци.
На 26 август 1789 г. Учредителното събрание приема „Декларация за правата на човека и гражданина“ – един от първите документи на демократичния конституционализъм.
На Стария ред, основан на съсловни привилегии и произвола на властите, са противопоставени всеобщо равенство пред законите, неотчуждаемост на естествените права на човека, суверенитет на народа, свобода на възгледите, принципа „позволено е всичко, което не е забранено от закон“ и други демократични уредби на революционното просветителство, превърнали се оттогава в закони и действащо законодателство. Декларацията също така утвърждава правото на частна собственост в качеството ѝ на естествено право.
Проведена е административна реформа: провинциите са обединени в 83 департамента с единен съдебен процес.Следвайки принципа на равенство на гражданите, Събранието ликвидира съсловните привилегии, отменя институциите на наследственото дворянство, дворянските титли и гербове..
Саморазпуска се на 30 септември 1791 г., като на следващия ден влиза в сила изработената от него конституция и управлението е поето от Законодателното събрание.
Радио "DenssParty" 