От 2005 г. на 15 август се чества Денят на медиците, загинали при изпълнение на служебните си задължения по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар“, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите.
С Решение №1039 на Министерския съвет от 20 декември 2012 г. се отбелязва като ден за оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот – Ден на Спасението. На 15 август 1963 г. д-р Стефан Черкезов, лекар на с. Стрелец, Великотърновско, попада в катастрофа между камион и автобуса, в който пътува служебно. Д-р Черкезов изважда всичките 47 пътници от пламналия автобус, но умира на следващия ден от тежките си изгаряния. На този ден точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения се отдава почит чрез едноминутно мълчание, придружено от сирени на линейките.
Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Тя приела с радост вестта и последното й желание било да види светите апостоли заедно.
Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване. Погребали светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък.
Когато няколко дни по-късно го отворили, за да се поклони пред светицата и закъснелият апостол Тома, намерили само нейната плащаница – тя възкръснала и се преселила при своя син. В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица (Малката Богородица се чества на рождения ден на Христовата майка – 8 септември). Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. Вярва се, че светицата помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в църквата, палят свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата, а иконата окичват с цветя, най-често богородички.
На нея закачат и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве „богородични пити“ с пожелание: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!“. На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година.
Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде.
На днешната дата имен ден празнуват всички, носещи именатаМария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Панайот.
Радио "DenssParty" 